История и забележителности

Регионът около Вършец, съчетава наличието на лечебни минерални извори, както и природни, културни и архитектурни забележителности на едно място. Благодарение на ежегодното провеждане на фолклорни празници и честването на местни обичаи, регионът около Вършец се радва на голям интерес от местни и чужди туристи, тъй-като допринася за запазването на автентичните обичаи и традиции на региона. Читалищата в околните села провеждат активна културна дейност, като с певчески и театрални състави пресъздават характерните за този край фолклорни празници и обичаи. Благоприятното географско положение и планинския релеф на града предполагат идеални условия за екскурзии, пикници, риболов, фото туризъм и еко-пътеки. Вършѐц е град в Северозападна България. Той се намира в ОблаМонтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Вършец. Разположен е в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, всред голяма долина по поречието на река Ботуня. Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика. В курортното селище живеят около 8000 жители и то отстои на 100 километра северно от София и на 35 км южно от областния център Монтана. Минералните извори на Вършец са използвани още по римско време и за това свидетелстват намерените останки от римски крепости, римски монети и малки керамични плочки. Във Вършец от 160 години насам се лекуват заболявания на сърцето и нервната система, на опорно-двигателния апарат. По състав минералната вода има свои аналози в Аржентина, Еквадор, Индия. Градът е разположен сред обширни гори, и въздухът е чист, леко влажен и действа успокояващо. Историята на Вършец започва далеч в миналото. Археологическите находки показват, че Вършечката котловина е била обиталище на първобитни хора, на траките, преживяла е римската и византийската епоха, идването и отсядането на славяните, които дават и името на Вършец, както и времето на българските царства и 2 многовековни робства. Името на Вършец се споменава в турски документ от 1576 г. Старото селище е било разположено на Луканица и постепенно е слизало към реката. Останки от римски крепости се виждат при квартала на Вършец - Заножене. При изкопаване основите на римска баня са открити оловна тръба, малки керамични шестоъгълни плочки, римски монети. Интерес в града представляват храмът “Св. Георги”, т.нар. “Слънчева градина” и художествената галерия. Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското момче-бог Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр.Хр. е открита по тези места, днес е символ на града. Миналото на града тръгва от късната античност под името “Медека” (Медикус-лечебен), за да стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 година и за град през 1964 г. Най-старият запазен писмен документ за съществуването му датира от VI век във византийски хроники. В местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост са намерени медицински и фармацевтични инструменти, и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, т.к. в тези гарнизони са лагерували военни части, за да опазват важни пътища за Сердика, Бонония и др. Старобългарското име на Вършец в превод означава топла, вряла вода. В турски документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато е излекуван с минерална вода вършечанинът Димитър Лучков и е възобновена славата на минералната вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е Дамян Иванов- първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво, любимо място за елитното общество на България. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на романтичната Алея на чинарите, както и прочутото Банско казино, което е било първото в България (по- късно наречено Царско, защото в него идвал и принц Кирил). През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на д-р Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина - парк от 800 дка с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал през цялото селище за поддържане на равномерна влажност на иначе чистия планински въздух. През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец. И понеже патриархалните тогавашни нрави не допускали участието на местни девойки, госпожица Олга Дръндарева отнесла титлата в Русе. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, дарен от списание „Градина“ (изд. от Г. Въглярска), а през 2002 в централната градска част е построена нова минерална чешма. Районът на Стара планина е изпъстрен с красива природа и уникално културно–историческо наследство, което дава много възможности за бизнес туризъм. Конкретният предмет на настоящата инвестиция, а именно – изграждане на нова къща за гости в град Вършец, е уникален по своя характер. Близостта на къщата за гости до СПА центровете във Вършец, го прави уникално място за развитие на класически балнео и селски туризъм, имащо потенциал за привличане на местни и чужди туристи през всички сезони на годината.

Първата баня в селището, построена през 1910 г., се оказала тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е вдигната втора, по-голяма. Минералните води бликат от няколко извора с температура от 37° С. Водата им е бистра, безцветна, алкална, слабо минерализирана, с ниска водна твърдост и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа алуминий, желязо, барий, литий, фосфат, манган и др. Прилага се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, болести на централната нервна система, двигателно-опорния апарат и др. Курортното селище разполага с отлична база от две балнеологични лечебници, многобройни хотели, пансиони, частни квартири и др.
Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
Общинският музей във Вършец съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „Балнеология“ и „Етнография“. Има и изложбена зала.
Много посещавана е местността Водопада, която се намира в близост до селището — на около 5 км.
Храм "Св. Георги Победоносец" - Кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 година, а иконостасът е завършен през 1906г.Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение.Резбата на иконостаса е дело на местен майстор, а иконите са изографисани от известния акад. Иван Стефанов.Част от иконите датират от XVII, XVIII век. Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йеросалим и Цариград. Те са дарени от местни заможни хора за освещаването на храма .Интересни са и двата централни свещника, подарени през 1934г. от ботевия четник Димитър Пенев. През 1992г. храмът е основно реставриран и изографисан с красиви стенописи.Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато се прави курбан.
Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините.Създаден е в началото на миналия век(1911-1912 г.) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов.Залесен е предимно с иглолисни дървета а най-ценните растителни видове са лирово дърво,кедър,дуглазка ела,ела конколорка,сребрист смърч,гинко билоба,магнолия,райска ябълка и др. Паркът заема площ от 800 дка и е втори по големина у нас след Борисовата градина в София.Паркът се намира в центъра на града. Атмосферата му пресъздава частица от древната история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало, от когато е известна лечебната сила на минералните води.
Банското казино се намира в центъра на град Вършец и е част от Архитектурен ансамбъл Баните - парк "Слънчева градина". Построено е през 1922г., а през 30-те години е електрифицирано. В годините до Втората световна война Казиното привлича богати българи и гости от чужбина, които пристигали най - често по р.Дунав. Посещавал го е и принц Кирил, за което и до днес го наричат "Царското казино". Тук е кипял изискан светски живот. Особено популярни били танците във Виенския салон на казиното. През 1938г. в него е бил проведен един от първите конкурси за красота в България.
Връх Тодорини кукли (1785 м) е най - високият в рида Козница и е един от символите на Вършец. Става дума за група върхове, които погледнати заедно наподобяват легнала женска фигура. Има три различни легенди за мома Тодора, чието име носи върхът.
Местността Зелени дел отстои на 10 км югозападно от гр. Вършец. Това е най - удобният изходен пункт за изкачването на връх Тодорини кукли. Тази местност се намира в долината на р. Стара река, в подножието на рида Козница. Покрита е с обширни поляни, диворастящи малини и букови гори. Мястото е удобно за пикници, излети и палатки. В местността е изградена сцена, на която се провежда ежегодно надпяване по време на традиционния Празник на курорта, минералната вода и Балкана. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути, предлагани от Туристическия информационен център.
Красива местност в долината на р. Банщица, покрита с букови гори и обширни поляни. М. Бялата вода се намира на 774 м.н.в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7км от гр. Вършец. Старите букови гори са местообитание на интересни животни. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути на ТИЦ. До там може да се стигне с автомобил, велосипед или пеша. От Бялата вода може да се направи преход до м. Водопада над кв. Заножене или до м. Минкови бани до с. Спанчевци. В тази местност има изградена хижа, която в момента не функционира.