История и забележителности

Интересна информация

Бутикова дестилерия “Clemans”

“Clemans” Distillery е малка бутикова дестилерия,съсредоточена в производството на гроздови и плодови дестилати и ракии. За повече информация кликнете на изображението и посетете www.clemansdistillery.com!

Регионът

Регионът около Вършец, съчетава наличието на лечебни минерални извори, както и природни, културни и архитектурни забележителности на едно място. Благодарение на ежегодното провеждане на фолклорни празници и честването на местни обичаи, регионът около Вършец се радва на голям интерес от местни и чужди туристи, тъй-като допринася за запазването на автентичните обичаи и традиции на региона. Читалищата в околните села провеждат активна културна дейност, като с певчески и театрални състави пресъздават характерните за този край фолклорни празници и обичаи. Благоприятното географско положение и планинския релеф на града предполагат идеални условия за екскурзии, пикници, риболов, фото туризъм и еко-пътеки. Вършѐц е град в Северозападна България. Той се намира в ОблаМонтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Вършец. Разположен е в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, всред голяма долина по поречието на река Ботуня. Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика. В курортното селище живеят около 8000 жители и то отстои на 100 километра северно от София и на 35 км южно от областния център Монтана. Минералните извори на Вършец са използвани още по римско време и за това свидетелстват намерените останки от римски крепости, римски монети и малки керамични плочки. Във Вършец от 160 години насам се лекуват заболявания на сърцето и нервната система, на опорно-двигателния апарат. По състав минералната вода има свои аналози в Аржентина, Еквадор, Индия. Градът е разположен сред обширни гори, и въздухът е чист, леко влажен и действа успокояващо. Историята на Вършец започва далеч в миналото. Археологическите находки показват, че Вършечката котловина е била обиталище на първобитни хора, на траките, преживяла е римската и византийската епоха, идването и отсядането на славяните, които дават и името на Вършец, както и времето на българските царства и 2 многовековни робства. Името на Вършец се споменава в турски документ от 1576 г. Старото селище е било разположено на Луканица и постепенно е слизало към реката. Останки от римски крепости се виждат при квартала на Вършец - Заножене. При изкопаване основите на римска баня са открити оловна тръба, малки керамични шестоъгълни плочки, римски монети. Интерес в града представляват храмът “Св. Георги”, т.нар. “Слънчева градина” и художествената галерия. Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското момче-бог Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр.Хр. е открита по тези места, днес е символ на града. Миналото на града тръгва от късната античност под името “Медека” (Медикус-лечебен), за да стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 година и за град през 1964 г. Най-старият запазен писмен документ за съществуването му датира от VI век във византийски хроники. В местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост са намерени медицински и фармацевтични инструменти, и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, т.к. в тези гарнизони са лагерували военни части, за да опазват важни пътища за Сердика, Бонония и др. Старобългарското име на Вършец в превод означава топла, вряла вода. В турски документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато е излекуван с минерална вода вършечанинът Димитър Лучков и е възобновена славата на минералната вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е Дамян Иванов- първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво, любимо място за елитното общество на България. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на романтичната Алея на чинарите, както и прочутото Банско казино, което е било първото в България (по- късно наречено Царско, защото в него идвал и принц Кирил). През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на д-р Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина - парк от 800 дка с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал през цялото селище за поддържане на равномерна влажност на иначе чистия планински въздух. През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец. И понеже патриархалните тогавашни нрави не допускали участието на местни девойки, госпожица Олга Дръндарева отнесла титлата в Русе. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, дарен от списание „Градина“ (изд. от Г. Въглярска), а през 2002 в централната градска част е построена нова минерална чешма. Районът на Стара планина е изпъстрен с красива природа и уникално културно–историческо наследство, което дава много възможности за бизнес туризъм. Конкретният предмет на настоящата инвестиция, а именно – изграждане на нова къща за гости в град Вършец, е уникален по своя характер. Близостта на къщата за гости до СПА центровете във Вършец, го прави уникално място за развитие на класически балнео и селски туризъм, имащо потенциал за привличане на местни и чужди туристи през всички сезони на годината.

Като едни от основните забележителности на град Вършец могат да се изброят:

Първата баня в селището, построена през 1910 г., се оказала тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е вдигната втора, по-голяма. Минералните води бликат от няколко извора с температура от 37° С. Водата им е бистра, безцветна, алкална, слабо минерализирана, с ниска водна твърдост и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа алуминий, желязо, барий, литий, фосфат, манган и др. Прилага се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, болести на централната нервна система, двигателно-опорния апарат и др. Курортното селище разполага с отлична база от две балнеологични лечебници, многобройни хотели, пансиони, частни квартири и др.
Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
Общинският музей във Вършец съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „Балнеология“ и „Етнография“. Има и изложбена зала.
Много посещавана е местността Водопада, която се намира в близост до селището — на около 5 км.
Храм "Св. Георги Победоносец" - Кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 година, а иконостасът е завършен през 1906г.Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение.Резбата на иконостаса е дело на местен майстор, а иконите са изографисани от известния акад. Иван Стефанов.Част от иконите датират от XVII, XVIII век. Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йеросалим и Цариград. Те са дарени от местни заможни хора за освещаването на храма .Интересни са и двата централни свещника, подарени през 1934г. от ботевия четник Димитър Пенев. През 1992г. храмът е основно реставриран и изографисан с красиви стенописи.Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато се прави курбан.
Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините.Създаден е в началото на миналия век(1911-1912 г.) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов.Залесен е предимно с иглолисни дървета а най-ценните растителни видове са лирово дърво,кедър,дуглазка ела,ела конколорка,сребрист смърч,гинко билоба,магнолия,райска ябълка и др. Паркът заема площ от 800 дка и е втори по големина у нас след Борисовата градина в София.Паркът се намира в центъра на града. Атмосферата му пресъздава частица от древната история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало, от когато е известна лечебната сила на минералните води.
Банското казино се намира в центъра на град Вършец и е част от Архитектурен ансамбъл Баните - парк "Слънчева градина". Построено е през 1922г., а през 30-те години е електрифицирано. В годините до Втората световна война Казиното привлича богати българи и гости от чужбина, които пристигали най - често по р.Дунав. Посещавал го е и принц Кирил, за което и до днес го наричат "Царското казино". Тук е кипял изискан светски живот. Особено популярни били танците във Виенския салон на казиното. През 1938г. в него е бил проведен един от първите конкурси за красота в България.
Връх Тодорини кукли (1785 м) е най - високият в рида Козница и е един от символите на Вършец. Става дума за група върхове, които погледнати заедно наподобяват легнала женска фигура. Има три различни легенди за мома Тодора, чието име носи върхът.
Местността Зелени дел отстои на 10 км югозападно от гр. Вършец. Това е най - удобният изходен пункт за изкачването на връх Тодорини кукли. Тази местност се намира в долината на р. Стара река, в подножието на рида Козница. Покрита е с обширни поляни, диворастящи малини и букови гори. Мястото е удобно за пикници, излети и палатки. В местността е изградена сцена, на която се провежда ежегодно надпяване по време на традиционния Празник на курорта, минералната вода и Балкана. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути, предлагани от Туристическия информационен център.
Красива местност в долината на р. Банщица, покрита с букови гори и обширни поляни. М. Бялата вода се намира на 774 м.н.в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7км от гр. Вършец. Старите букови гори са местообитание на интересни животни. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути на ТИЦ. До там може да се стигне с автомобил, велосипед или пеша. От Бялата вода може да се направи преход до м. Водопада над кв. Заножене или до м. Минкови бани до с. Спанчевци. В тази местност има изградена хижа, която в момента не функционира.

Наред с всички по-горе изброени забележителности в региона, сред най - предпочитаните за посещение обекти са:

Клисурският манастир (1240 г.)

- намира се в близост до гр. Вършец в подножието на връх "Тодорини кукли". Храмът "Св. Св. Кирил и Методий" е дело на майстори от славянската строителна школа. Църквата е построена през 1888 г. от камък, а дърворезбата на иконостаса е от орех и е дело на самоковските братя Фандъкови. Иконите са дело на самоукия художник Никола Иванов от школата на Захари Зограф. Клисурският манастир е възникнал по времето на Второто българско царство, през 13 век (1240 г.). Претърпял е многобройни набези и опустошения през многовековното османско иго, въздиган е от пепелища и винаги е бил огнище на духовна просвета. През 1862 г. светата обител е разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, като богомолците и монасите били избити. През 1869 г. е възобновен от архимандрит Антим Дамянов и първият му ктитор Илия Стоянов. Оформя се цял манастирски комплекс. През 1891 г. храмът е официално осветен от Видинския митрополит. Клисурският манастир е един от големите постоянно действащи манастири в България и е обявен за паметник на културата. През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа. Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм на име "Св. Никола". Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

Лопушанският манастир “Св. Йоан Кръстител”

- обявен за паметник на културата с национално значение. Дионисий и брат му Герасим от Берковица са работили за възстановяване на Чипровския манастир след въстанията от 1836 и 1837г. и оттам идват в Лопушна през 1850г., където Дионисий поема ръководството по възобновяване на Лопушанския манастир, като най-напред построява оградния зид, двукатна сграда край пътя за с. Помеждин, а през 1853г. и двукатна сграда откъм село Меляне. Една от стаите е ползвана за храм, друга за училище, а трета за магерница и др. През 1856г. се игражда четирилицевата чешма, която е изпъстрена с много релефи. От юг е изобразен герб с двуглав орел и инициалите Иг и Дс /игумен Дионисий/, от изток в средата има руски герб с четири числа 1856. Дионисий мечтае да изгради храм, подобен на храма в Рилския манастир. „Он агумено не спеше ноще, све думаше за черквата да буде от убава та по-убава”. През пролетта на 1859г. започват изкопните работи за големия храм, при което се разкриват масови погребения на стотици хора. Те събират всички кости и черепи и през 1860г. изграждат параклиса “Света Богородица” с приземие /гробница/, където съхраняват тленните останки. Изграждането на големия храм е започнало на 21 април 1859г. с голямо тържество. От външната страна на храма, както и на входната порта са изобразени хора, фантастични животни и други фигури. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков и синът му Димитър. В две от колоните на храма са поставени два резбовани проскинитария, в които са поставени образите на Света Богородица и Исус Христос, рисувани от Станислав Доспевски през 1863г., а останалите икони в иконостаса и храма са рисувани от брат му Николай Доспевски. Има и два параклиса – южен, който носи името на “Св. Йоан Предтеча” и северен на “Св. Йоан Кръстител”, което е привлекателно място за много туристи. Пребиваващите в манастира богомолци и гости могат да посетят и другите храмове и исторически и природни дадености в Лопушанското поречие. Реставрирани и функциониращи са черкви в селата Копиловци, Главановци, Дива Слатина и Гаврил Геново.

Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски”

- води началото си от 10-ти век и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през 13-ти в., падането под османско робство през 14-ти век и набезите на Михаил Храбри през 15-ти в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (15-ти в.) и Чипровското въстание (17-ти в.). Манастирът е многократно ограбван, както и частично разрушаван на 6 пъти през 19-ти век, но впоследствие бива възстановяван с дарения от заможни българи. Интерес в манастирския комплекс представлява кулата-костница, в която се съхраняват костите на някои от жертвите в Чипровското въстание. Интересен паметник на архитектурата и изкуството е и изцяло украсения със стенописи параклис "Св. Атанасий Велики". Любопитен факт от историята на обтелта е, че през 1800 година руският император подарява Евангелие на Светата обител.

Белоградчишките скали

- разпростират се на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.

Пещера Магура

- намира се в северозападна България, на около 180 км. от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр. Видин. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Една от най-големите пещери в България - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20 м. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход. Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателен обект за лов - водни птици, риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някой от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има Височина над 20 м и диаметър на основата 4 м; "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

Село Бистрилица

- в началото на миналия век тук е намерена оброчна плоча на Артемида и други археоложки находки. Подобна плоча е намерена и на Людино връх - който се издига на 1 км югозападно от Бистрилица. По цялото протежение на Людино е имало тракийска крепост, а в подножието - некропол от тракийски могилни погребения.

Пещерата “Леденика”

Намира се в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км. от гр. Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно само за най-запалените туристи. Първите си посетители приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Температурата в пещерата варира от –7оС до –15оС, до 8оС във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”.

Язовир Огоста

Намира се в Северозападна България и е четвъртият по площ изкуствен водоем в страната. Във него се събират водите на реките Огоста, Златица и Бързия и така се получава доста внушителен по размери язовир. Строителството на язовир Огоста трае 20 години и завършва през 1986 година. Той е построен основно с цел напояване на селскостопанските земи, но така и не влиза в експлоатация за тази си цел, защото проекта не е завършен. В момента водите на язовира се използват за много различни цели, като едно от тах е доста значимо. Той се използва за производство на електричество, посредством две водноелектрически централи -"Кошарник" и "Огоста". Водите му се използват и за промишлен риболов, защото има много голямо разнообразие от риба, а най-много разпространена е шаранът, костурът, скобарът, платиката, каракудата, мряната и червеноперката. Друга много добра причина да се посети язовир Огоста е, че е невеоятно удобен и подходящ за каране на сърф, той е може би най-доброто място за уиндсърф в страната особенно, когато има северозападен вятър който духа с около 20-25 метра в секунда. Язовира по диагонал е 14 км и действително е втория по големина в България след язовир Искър, а язовирната стена е 1400 метра и е най-дългата насипна стена на балканите. Стената на язовира се намира на един километър от Монтана. Язовир Огоста е превърнат в чудесен обект за отдих, спорт, воден туризъм и риболов. Построени са много вили, почивни бази, заведения. На стената на язовира има ресторант и четири басейна, а комплекса е оборудван с бънджи, катерушки, пързалки и много други интересни и забавни неща.

Врачански балкан

Природен парк “Врачански балкан” - обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Повърхностните карстови форми като въртопи, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата Леденика се намира на 16 км. западно от гр.Враца. Интерес представляват и Темната дупка, Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст, Невестина пропаст и Соколова дупка.

Град Берковица

гр. Берковица - от 1974 г. е обявен за курорт с национално значение. Градът
е разположен на 405 м н.в. закътан от планинска верига, в тихо, заветно място с мека зима и прохладно лято. Забележителности на град Берковица
а. Църква "Рождество Богородично" – 1835 г.
б. Църква "Свети Николай Мирликийски чудотворец" – 1872 г.
в. Часовникова кула – 1762 г.
г. Римска баня – единствената функционираща от този период.
д. Къща музей "Иван Вазов".
е. Етнографски музей.
ж. Музейна сбирка "Калето".
з. Градска художествена галерия - помещава се в Старото класно училище, строено през 1872 г. Днес галерията притежава над 1 300 платна на български майстори.